„ЛЯТНА ЧУДНОТЕКА“ в двора на Културно-образователен център и музейна сбирка “ д-р Васил Радославов“ гр. Ловеч

Скъпи приятели,

С радост Ви съобщаваме, че от 14.07.2020г.(вторник) летните занимания организирани от Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” и
Център за работа с доброволци към Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” ще се провеждат в двора на Културно-образователен център „Д-р Васил Радославов” , с адрес: гр. Ловеч, кв. „Вароша”, ул. „Дойран” № 4

ЛЯТНА ЧУДНОТЕКА
Занимания по интереси

За желаещите се предлагат занимания по живопис и моделиране, театрално майсторство, упражнения по кариерно ориентиране, решаване на ребуси и кръстословици, игри на открито и други.

„Прочети и разкажи приказка” – приказки чрез техниката на японския картинен театър камишибай.
„Познаваме ли своя град” – разбери повече за историческите места и паметници на Ловеч, както и за хората, прославили града (съвместно с РК „Васил Левски” при НД „Традиция”)
„Нарисувай ми …”
„Природна аптека” – познаваме ли билките и може ли да си направим хербарий
„Храним ли се здравословно” (съвместно с РЗИ)

Инициативи, съвместно с ЦКО към ЦПЛР-ОДК,
Кой произвежда хляба?
Влакче на професиите.
Имената на професиите.
Професиите, които обслужват хората и др.

Повече информация за предлаганите занимания можете да намерите и на страницата на библиотеката във фейсбук: https://www.facebook.com/liblovech/

Интер Кампус България – Вече 23 години заедно!

Снимка на Inter Campus Bulgaria.

Скъпи приятели,

Тези от вас, които са запознати с дейността на Фондацията, знаят,че първият ни и най- изживян проект е именно „Inter Campus“, а кой по-добре и с повече любов може да разкаже за дългият път извървян заедно, освен неговият ръководител за България.

Дами и господа,

прекрасната Йорданка Янева и нейното емоционално интервю за Inter Campus.

„Помислете, това са 23 години съвместен път“, с тези думи започва интервюто си в Instagram, Йорданка Янева, дългогодишен организационен мениджър на Интер Кампус България.
Всъщност българският проект е активен от 1997 г., като към днешна дата в спортно-образователните дейности взимат участие две групи деца.
Етническата интеграция и социалното включване са основните цели на проекта.
„За постигане на тези цели- продължава Йорданка, приятно развълнувана да говори за родината си и за проекта „Нерадзуро“ – с течение на времето бяха включиха домове за сираци и КСУ-та, където повечето от децата са от ромски произход.
Благодарение на Интер Кампус, развитието на децата е цялостно, като освен на двигателните умения се обръща внимание и на познавателните и социалните аспекти , които формират личността на детето. Работата по интеграцията е много трудна, защото визията на повечето българи е, че ромската общност не желае да се интегрира. Освен това те често живеят в изолация, в гета извън градските центрове, което прави работата ни още по-деликатна. Опитваме се да преодолеем тези стереотипи, тези предразсъдъци и трудности „.
Принудителното спиране от последните дни поради Covid няма да попречи в бъдеще „да търсим нови реалности, които може да се нуждаят от нашата намеса и нашата помощ“.
Страстта, с която Йорданка казва тези думи, ни кара да разберем защо Интер Кампус България е пътуване дълго вече 23 години.

Снимка на Inter Campus Bulgaria.

Цялото интервю може да гледате в инстаграм на адрес: https://www.instagram.com/tv/CBd7DIeKzhA/?igshid=j27so2tr0qp4&fbclid=IwAR1cZCqmPBbAsxbKxnd-0n_-i-4lxwkBLUpLBfaUfCWK46TlZ7NtGKvtxeA

Проект „NOVIS-No Violence In Sport“ продължава до края на годината!

Здравейте, скъпи приятели!

За съжаление поради усложнената епидемиологична обстановка и създалата се извънредна ситуация, част от плануваните дейности по проекта останаха не осъществени. Твърдо решени да продължим започнатата работа, подадохме запитване и с голяма радост Ви  съобщаваме, че имаме зелена светлина от Евро комисията за удължаване на проекта до края на календарната 2020 година.

Превенцията и борбата срещу насилието в спорта и живота като цяло е тема която се стремим да превърнем в приятен и забавен образователен процес.Постоянството в разговорите, споделянето и пряката връзка с всички участници в проекта са от съществено значение за този процес. Ето защо продължаваме дистанционно, въпреки създалите се обстоятелства на физическа дистанция , в новосъздадената Facebook група посветена на проектa “ NOVIS- No Violence In Sport(Bulgaria)“ и съвместната работа, която започнахме през изминалата година.

„BOGRE“ – На финалната права.

След много упорита работа от страна на целия екип на режисьора Фредо Валла филма вече е на фаза ‘финален монтаж’. С нетърпение очакваме готовата продукция за да се потопим по нестандартен начин в живота на катари и богомили и да проследим пътя им из цяла Европа тръгвайки от самите корени на тези религиозни течения, а именно България.

Обучителна седмица в Разградска област A E-camps week in Razgrad region 11/2019

11 Училища, 2 спортни клуба и повече от 500 деца,родители , преподаватели и треньори. С много нови приятели, ентусиазъм и интересни разговори по темата за насилието в спорта премина обучителната седмица в Разградска област. Въпреки студеното и мрачно време екипът на фондацията беше топло посрещнат от всички участници в проекта и от многото желаещи да се включат в него. Заедно можем да направим разликата!

NOVIS – No Violence In Sport Седмица на обучителни лагери в Разградска област.Ден 1 – среща с учениците и техните…

Публикувахте от Фондация Стефан Нойков в Вторник, 26 ноември 2019 г.

NOVIS – No Violence In Sport благодарим за приятния следобед и гостоприемството на малките спортисти от баскетболен клуб…

Публикувахте от Фондация Стефан Нойков в Сряда, 27 ноември 2019 г.

NOVIS – No Violence In Sport2-ри и 3-ти ден от нашето пъруване…Дори мрачното време и лошите пътища не могат да ни…

Публикувахте от Фондация Стефан Нойков в Понеделник, 2 декември 2019 г.

NOVIS – No Violence In Sport4-ти и 5-ти ден от обучителния лагер.ПГИ " Роберт Шуман" – гр. Разград;НПТГ " Шандор…

Публикувахте от Фондация Стефан Нойков в Понеделник, 2 декември 2019 г.

NOVIS – No Violence In SportИ като за финал на дългата седмица, но не на последно място… Посещението при нашите…

Публикувахте от Фондация Стефан Нойков в Понеделник, 2 декември 2019 г.

4-та международна партньорска среща по проект „NOVIS“


На 11 и 12 юли представителите на Фондация „Стефан Нойков“ участваха в четвъртата среща на проекта „NOVISPORT“ в Гранолерс, Испания.

„NOVIS“ – ДЕН НА ДЕТЕТО В РАЗГРАД

Над 100 деца от областа и училищата включени в проекта взеха участие в игрите организирани от Фондация „Стефан Нойков“ и ПФК „Лудогорец“ 1945 по случай Международния ден на детето.

Децата имаха възможността да покажат майсторските си умения на велосипед в две възрастови групи от 10 до 12 години и от 12 до 14 години като самото състезанието “ КОЛОРАЛИ“ бе разделено на два етапа:

„Колокрос“

И “ Майсторско кормуване“

Децата имаха възможността да покажат творчески умения, рисувайки върху платно на тема „Деца, спорт и приятелство“. Като платното ще бъде представено и на някои участия на футболният клуб.

Всички деца получиха грамоти, а представителите се с най-добро време в състезанието получиха купи и награди от Лудогорец.

За всички присъстващи на събитието имаше и торта с лика на Шампионите по случай 8-ата им поредна титла.

Специални благодарности на ПФК “ Лудогорец“ 1945

Както и на директорите и преподавателите от:

ППМГ “ Акад. Никола Обрешков“ – Разград;
ОУ “ Васил Левски“ – Разград;
ОУ “ Отец Паисий“ – Разград;
ОУ “ Васил Априлов“- Исперих;
СУ “ Христо Ботев“ – Кубрат
Страхотни преподаватели на прекрасни деца!

Кампус 10-11/2018

Много тренировки, смях и положителни емоции по време на поредния лагер на Интер Кампус България.

Посещението на италианската делегация започна от Дома „Олга Стоянова“ в гр. Дупница, който е един от центровете на проекта в страната. Заедно с децата от Дома, участие в тренировките с италианските треньори взеха и ученици от местното училище на възраст от 7 до 13 години. Целогодишно, два пъти в седмицата с тях се занимават Венцислав Стоянов и Стефан Александров, ангажирани от Фондацията като треньори по проекта Интер Кампус.

След  два дни на интензивни занимания и теоретични беседи делегацията в състав Кристиян Валерио, ръководител на проекта за България, Паола Балкони и Роберто Редаели, треньори и Йорданка Янева, координатор на проекта към Фондацията замина за гр. Троян, където се проведоха тренировки с  около 60 деца, чиито треньори през цялата година са Димитър Колев и Владислав Трифонов.  Към тях се присъединиха и 20 деца от центъра в гр. Баня (Област Карлово) с ръководител Дончо Христов. Приятното време, отличните условия на терена с уникална панорама допринесоха за успешното протичане на спортните занимания, продължили три дни, в които всички участваха с голям ентусиазъм и се забавляваха от сърце.

На всички участници в проекта бяха раздадени оригиналните екипи на ФК „Интернационале“, а на центровете бяха дарени още футболни топки.

Фондацията се погрижи за набавянето на спортен материал, от който групите имат нужда за провеждането на спортните занимания през годината.

Лагерът завърши със заключителен турнир и естествено един от отборите взе  купата. Истината обаче е, че победители са всички, защото въпреки принадлежността им към различни етноси, култури, възраст и отбори, те се забавляваха заедно, ликуваха заедно, когато побеждаваха и страдаха заедно, когато резултатът не беше в тяхна полза.

Именно това е целта на програмата в България – да се научим да се ценим, да се уважаваме и да живеем щастливи заедно въпреки различията.

BOGRE – филмът

Bogre. На окситански език това означава българин.
Bogre. Това е едно от имената, дадени на катарите.
Bogre. Днес тази дума оцелява в окситанските страни като обида.
Bogre. Това е пътуването на Богомили и Катари в Европа през Средновековието.


Тези които говорят Лангедок(окситански) знаят, че БОГРЕ не просто означава жител на България. Така е било в древността, но думите се развиват и „богре“ от векове на окситански е приела смисъла на неспособен, на глупак, на коварен човек, който маскира истината. Около дванадесети век „богре“ се превръща в обида за катарите от Окситания, виновни за една неортодоксална религия, подобна по доктрина на друго голямо европейско еретично движение,това на българските богомили.
И двете са дуалистични ереси. Катаризмът и богомилизмът са историческо свидетелство за едно средновековие което далеч не е тъмно и неподвижно както често бива представяно. Идеите пътуват от единия край на Европа до другия, от Балканите до Пиренеите, от централна северна Италия до Босна.
В Окситания победата на Римската църква над катарите, от оръжията на кръстоносците и инквизицията , слагат край на идеята за Бог, който иска да бъде верен на произхода си, който проповядва мир, подкрепя социалното равенство и нещо нечувано по това време – равенството между мъжа и жената.
Това е унищожението на един свят.
Ще ви позволим да влезете в ежедневния живот на катарите и богомолите през тези години. Катарите са не само слуги и селяни, които се противопоставят на висшето духовенство и феодалите – както се случи с богомилизма – но и на търговските и културни класове на града. Много семейства от знатно потекло възприемат новостта в доктрината на катарите.
Във Флоренция катари са персонажи които всички познаваме, имена като Фарината дели Уберти, поетът Гуидо Кавалканти и според последните проучвания, дори самият Данте Алигери.
И все пак, въпреки очевидната си историческа роля, катаризмът често се счита за маргинален феномен.
Но съществуват ли доказателства за отношенията между тези еретични движения в двата края на Европа?
Много са документите и традициите, които ни разказват за техните доктринални и човешки взаимоотношения.
Епизодът, който най-добре представя света на Богре, е съвет състоял се през 1167 г. в Сен Феликс де Караман, близо до Тулуза: съвет, на който присъстват представители на различните общности от окситански и италиански катари (общностите на Тулуза, Каркасон, Алби, Аран и Марко ди Ломбардия за Италия) и където присъства сред гостите богомила Никетите, който разпространява Святия Дух чрез единственото тайнство, признато от катарите, утешението (consolamentum ).
Не може да се отрече, че между двете религиозни движения има не само афинитет, но и отношения, които не са спорадични.
Възнамеряваме да поддържаме един методна работа, който се придържа към историографията и най-надеждните документи; искаме историята на „БОГРЕ“ да допринесе за Историята на богрите, чието име е залепено като обида от момента, в който са избрали различна вяра от доминиращата.

БОГРЕ е история на идеи, на религии, на пътувания, на хора, на сили.

История, която днес заслужава да бъде разказана. И споделена.

Защо не винаги се чука на вратата, за да се поиска гостоприемство.

Походът на кръстоносците премина, Монсегур е в руини, но ти си оцелял от съдбата, избягал си от голямата касапница, върнал си се към ежедневието, опитваш се да забравиш … но тази нощ някой чука на вратата ти и я разбива. Може да викаш, да протестираш, да кажеш, че не си направил нищо лошо, но те те отвеждат в затворите на Инквизицията. Всяко усилие на въображението е напразно да си представиш килията. Миризмата … не тази на екскрементите, на плъховете: вонята на страха. Защото се гние по двадесет, по петдесет в килията, а понякога вратата се отваря и ти протестираш … Взимат по един, двама, и скоро си даваш сметка, че този, който е бил отведен, няма да го видиш отново.
Ето от къде идва миризмата на страх. В един момент си представяш най-лошото, така че вече не искаш да те повикат … искаш да останеш там, да не се движиш повече. Вратата се отваря и те ви призовават … представяш си, че ще те убият.
Но не, не веднага.
Случва се, когато инквизиторът мисли, че вече не може да направи нищо за теб, че си отишъл твърде далеч в ереса. Когато мисли, че има нужда от пречистване,от очистване, от ампутиране. И тогава е огъня. Кладата не е за да нарани, не се приема като тежка присъда. А защото от теб не остава нищо… така че в деня на страшния съд тялото ти да не може да си възвърне единството.
Когато си осъден качваш се, връзват те и чакаш. Онези, които ще умрат, чакат времето да мине, но тълпата … тълпата очаква събитието. Клирът около кладата те моли за последен път да се откажеш от грешката си, това е моментът, в който можеш да спасиш живота си …“ Отречи…отречи….“Но бягството от кладата за да приключиш в килия, mur strict, е избор на бавна смърт.
Не се отрича, когато си на кладата!
Димът се издига, задушаваш се …
Ужасът.

Бележки на режисьора
Bogre е филм, който разказва за едно пътуване. Пътуване през историята, пътуване през средновековна Европа, пътуване заради самото пътуване. Едно пътуване-есе. Road-movie в търсене на следи от катари и богомилия еретици от IX-XIII век. Окситания, Италия, България, Босна … планини и равнини: преминават образите на места от една съвременна Европа затруднена да преглътне минало, което само на пръв поглед изглежда далечно. на Ибледнялата памет, премествания след премествания,експлоатация, мистерии, безразличие. Масови убийства, преследвания, изтезания, смъртни присъди. Клади. Геноциди.Думите се актуализират, но когато човечеството погледне зад гърба си, то винаги се оглежда в огледалото. Това е причината за започването на пътуването, за да даде смисъл за съществуването на мъжете и жените, осъдени само защото са избрали вяра различна от доминиращата. За да се даде смисъл на техните страдания, на болката им, на смъртта им. Но и за да се разпространят техните идеи, техните принципи, мечтите им. Идеи за справедливост, равенство, толерантност, съжителство: мисли, които са придобили легитимна форма едва векове по-късно, и които и днес се изживеят трудно, много трудно.
Смисълът идва от гласовете и лицата на онези, които се срещат по време на пътуването, които в дълбочината на научния анализ и личните размисли ще дадат форма на миналото, ще дадат същност на паметта. Това е моментът, когато пътуването спира, камерата се фокусира и слуша. За да потегли отново след това. Богре е филм, който се разкрива, което прави неговото изграждане централен елемент, защото има нужда да покаже собственият си поглед, да го релативизира, контекстуализира. И неговата гледна точка се обявява, като се започне от разкриването на екипа участващ във филма, от гласа на режисьора, който придружава зрителя в неговото пътуване, в състояние да го задържи близо и в същото време да му остави времето и начините за да узреят собствените му мисли, за да направи лични историите, събития, емоции. Режисьорът пресича пространствата, сам и придружен, сезоните се следват, денят отстъпва на нощта, пътеката покрай една река в центъра на една европейска столица.Скоро зрителят бива въвлечен в един ритъм от образи, гласове и музика, които идват и си отиват , кръг, който се разширява все повече и повече, едно люшкане което е в състояние да спре и да се превърне в стрела, която се стреми към целта, която върви направо до крайната точката. По същия начин, както човешката мисъл, която е всичко друго, но не и линейна. Киното помага да се създадат визуални и емоционални асоциации, за да преживеем за час превратностите на един век.Отиване и връщане, отиване и връщане отново, в движение, за да отговорим на въпроси, да намерим решение, да се опитваме да се измъкнем от забравата, за да дадем място на различията, за да се придаде стойност на духовността и на отдалечените ни и близки култури. За да се изрази критика, за да помогне на мисленето ни да бъде критично.
Отиване и връщане(L’andirivieni): движение, което е типично за богрите през Средновековието, онези еретици, принудени да бягат и да се прикриват, за да живеят и споделят идеите си, правейки далечни пътувания на дълго и на широко, обединявайки една Европа много преди да бъде обедина.

Стратегия на продукцията
Bogre. Това е заглавието на филма, който се реализира благодарение на усилената работа на режисьора Фредо Валла и неговият екип.
Замислен като филм чиито тласък за развитие идва от самата публика, културната асоциация Chambra d’Oc (Италия) инвестира 15 000 евро от собствените си ресурси за да посрещне първоначалните нужди по реализацията на проекта – изготвяне на работен план, начертаване на пътя по който режисьора и неговия екип трябва да минат през следващите месеци, както и изработката на рекламни и комуникациони материали чрез които да се стартира търсенето на финансиране. Темата която засяга филма улеснява режисьора и асоциация Chambra d’Oc при идентифицирането на заинтересованите страни, две културни фондации, Фондация „Стефан Нойков“ и Фондация „Шапдиз“ , които прегърнаха идеята за проекта и инвестират средства на обща стойност 30 000 евро.
В същото време беше стартирана и кампания за краудфандинг на платформата Produzioni dal Basso, чрез която бяха събрани 16 000 евро благодарение на дарения от петте държави, участващи в заснемането на филма. Благодарение на тези жизнено важни средства се реализира заснемането на голяма част от филма и беше гарантирано минималното заплащане на екипа от професионалисти които работят по него в очакване на нови средства.
Chambra d’Oc започна кампания за търсенето на субекти заинтересовани от разпространението на филма, която все още е в ход, а за да посрещне с разходите за пост-продукцията и популяризирането на филма, участва в покана за представянето на проектни предложения в Film Commission di Torino.


Превод от италиански: Стоянка Златева