Кампус 10-11/2019

Много тренировки, смях и положителни емоции по време на поредния лагер на Интер Кампус България.

Посещението на италианската делегация започна от Дома „Олга Стоянова“ в гр. Дупница, който е един от центровете на проекта в страната. Заедно с децата от Дома, участие в тренировките с италианските треньори взеха и ученици от местното училище на възраст от 7 до 13 години. Целогодишно, два пъти в седмицата с тях се занимават Венцислав Стоянов и Стефан Александров, ангажирани от Фондацията като треньори по проекта Интер Кампус.

След  два дни на интензивни занимания и теоретични беседи делегацията в състав Кристиян Валерио, ръководител на проекта за България, Паола Балкони и Роберто Редаели, треньори и Йорданка Янева, координатор на проекта към Фондацията замина за гр. Троян, където се проведоха тренировки с  около 60 деца, чиито треньори през цялата година са Димитър Колев и Владислав Трифонов.  Към тях се присъединиха и 20 деца от центъра в гр. Баня (Област Карлово) с ръководител Дончо Христов. Приятното време, отличните условия на терена с уникална панорама допринесоха за успешното протичане на спортните занимания, продължили три дни, в които всички участваха с голям ентусиазъм и се забавляваха от сърце.

На всички участници в проекта бяха раздадени оригиналните екипи на ФК „Интернационале“, а на центровете бяха дарени още футболни топки.

Фондацията се погрижи за набавянето на спортен материал, от който групите имат нужда за провеждането на спортните занимания през годината.

Лагерът завърши със заключителен турнир и естествено един от отборите взе  купата. Истината обаче е, че победители са всички, защото въпреки принадлежността им към различни етноси, култури, възраст и отбори, те се забавляваха заедно, ликуваха заедно, когато побеждаваха и страдаха заедно, когато резултатът не беше в тяхна полза.

Именно това е целта на програмата в България – да се научим да се ценим, да се уважаваме и да живеем щастливи заедно въпреки различията.

BOGRE – филмът

Bogre. На окситански език това означава българин.
Bogre. Това е едно от имената, дадени на катарите.
Bogre. Днес тази дума оцелява в окситанските страни като обида.
Bogre. Това е пътуването на Богомили и Катари в Европа през Средновековието.


Тези които говорят Лангедок(окситански) знаят, че БОГРЕ не просто означава жител на България. Така е било в древността, но думите се развиват и „богре“ от векове на окситански е приела смисъла на неспособен, на глупак, на коварен човек, който маскира истината. Около дванадесети век „богре“ се превръща в обида за катарите от Окситания, виновни за една неортодоксална религия, подобна по доктрина на друго голямо европейско еретично движение,това на българските богомили.
И двете са дуалистични ереси. Катаризмът и богомилизмът са историческо свидетелство за едно средновековие което далеч не е тъмно и неподвижно както често бива представяно. Идеите пътуват от единия край на Европа до другия, от Балканите до Пиренеите, от централна северна Италия до Босна.
В Окситания победата на Римската църква над катарите, от оръжията на кръстоносците и инквизицията , слагат край на идеята за Бог, който иска да бъде верен на произхода си, който проповядва мир, подкрепя социалното равенство и нещо нечувано по това време – равенството между мъжа и жената.
Това е унищожението на един свят.
Ще ви позволим да влезете в ежедневния живот на катарите и богомолите през тези години. Катарите са не само слуги и селяни, които се противопоставят на висшето духовенство и феодалите – както се случи с богомилизма – но и на търговските и културни класове на града. Много семейства от знатно потекло възприемат новостта в доктрината на катарите.
Във Флоренция катари са персонажи които всички познаваме, имена като Фарината дели Уберти, поетът Гуидо Кавалканти и според последните проучвания, дори самият Данте Алигери.
И все пак, въпреки очевидната си историческа роля, катаризмът често се счита за маргинален феномен.
Но съществуват ли доказателства за отношенията между тези еретични движения в двата края на Европа?
Много са документите и традициите, които ни разказват за техните доктринални и човешки взаимоотношения.
Епизодът, който най-добре представя света на Богре, е съвет състоял се през 1167 г. в Сен Феликс де Караман, близо до Тулуза: съвет, на който присъстват представители на различните общности от окситански и италиански катари (общностите на Тулуза, Каркасон, Алби, Аран и Марко ди Ломбардия за Италия) и където присъства сред гостите богомила Никетите, който разпространява Святия Дух чрез единственото тайнство, признато от катарите, утешението (consolamentum ).
Не може да се отрече, че между двете религиозни движения има не само афинитет, но и отношения, които не са спорадични.
Възнамеряваме да поддържаме един методна работа, който се придържа към историографията и най-надеждните документи; искаме историята на „БОГРЕ“ да допринесе за Историята на богрите, чието име е залепено като обида от момента, в който са избрали различна вяра от доминиращата.

БОГРЕ е история на идеи, на религии, на пътувания, на хора, на сили.

История, която днес заслужава да бъде разказана. И споделена.

Защо не винаги се чука на вратата, за да се поиска гостоприемство.

Походът на кръстоносците премина, Монсегур е в руини, но ти си оцелял от съдбата, избягал си от голямата касапница, върнал си се към ежедневието, опитваш се да забравиш … но тази нощ някой чука на вратата ти и я разбива. Може да викаш, да протестираш, да кажеш, че не си направил нищо лошо, но те те отвеждат в затворите на Инквизицията. Всяко усилие на въображението е напразно да си представиш килията. Миризмата … не тази на екскрементите, на плъховете: вонята на страха. Защото се гние по двадесет, по петдесет в килията, а понякога вратата се отваря и ти протестираш … Взимат по един, двама, и скоро си даваш сметка, че този, който е бил отведен, няма да го видиш отново.
Ето от къде идва миризмата на страх. В един момент си представяш най-лошото, така че вече не искаш да те повикат … искаш да останеш там, да не се движиш повече. Вратата се отваря и те ви призовават … представяш си, че ще те убият.
Но не, не веднага.
Случва се, когато инквизиторът мисли, че вече не може да направи нищо за теб, че си отишъл твърде далеч в ереса. Когато мисли, че има нужда от пречистване,от очистване, от ампутиране. И тогава е огъня. Кладата не е за да нарани, не се приема като тежка присъда. А защото от теб не остава нищо… така че в деня на страшния съд тялото ти да не може да си възвърне единството.
Когато си осъден качваш се, връзват те и чакаш. Онези, които ще умрат, чакат времето да мине, но тълпата … тълпата очаква събитието. Клирът около кладата те моли за последен път да се откажеш от грешката си, това е моментът, в който можеш да спасиш живота си …“ Отречи…отречи….“Но бягството от кладата за да приключиш в килия, mur strict, е избор на бавна смърт.
Не се отрича, когато си на кладата!
Димът се издига, задушаваш се …
Ужасът.

Бележки на режисьора
Bogre е филм, който разказва за едно пътуване. Пътуване през историята, пътуване през средновековна Европа, пътуване заради самото пътуване. Едно пътуване-есе. Road-movie в търсене на следи от катари и богомилия еретици от IX-XIII век. Окситания, Италия, България, Босна … планини и равнини: преминават образите на места от една съвременна Европа затруднена да преглътне минало, което само на пръв поглед изглежда далечно. на Ибледнялата памет, премествания след премествания,експлоатация, мистерии, безразличие. Масови убийства, преследвания, изтезания, смъртни присъди. Клади. Геноциди.Думите се актуализират, но когато човечеството погледне зад гърба си, то винаги се оглежда в огледалото. Това е причината за започването на пътуването, за да даде смисъл за съществуването на мъжете и жените, осъдени само защото са избрали вяра различна от доминиращата. За да се даде смисъл на техните страдания, на болката им, на смъртта им. Но и за да се разпространят техните идеи, техните принципи, мечтите им. Идеи за справедливост, равенство, толерантност, съжителство: мисли, които са придобили легитимна форма едва векове по-късно, и които и днес се изживеят трудно, много трудно.
Смисълът идва от гласовете и лицата на онези, които се срещат по време на пътуването, които в дълбочината на научния анализ и личните размисли ще дадат форма на миналото, ще дадат същност на паметта. Това е моментът, когато пътуването спира, камерата се фокусира и слуша. За да потегли отново след това. Богре е филм, който се разкрива, което прави неговото изграждане централен елемент, защото има нужда да покаже собственият си поглед, да го релативизира, контекстуализира. И неговата гледна точка се обявява, като се започне от разкриването на екипа участващ във филма, от гласа на режисьора, който придружава зрителя в неговото пътуване, в състояние да го задържи близо и в същото време да му остави времето и начините за да узреят собствените му мисли, за да направи лични историите, събития, емоции. Режисьорът пресича пространствата, сам и придружен, сезоните се следват, денят отстъпва на нощта, пътеката покрай една река в центъра на една европейска столица.Скоро зрителят бива въвлечен в един ритъм от образи, гласове и музика, които идват и си отиват , кръг, който се разширява все повече и повече, едно люшкане което е в състояние да спре и да се превърне в стрела, която се стреми към целта, която върви направо до крайната точката. По същия начин, както човешката мисъл, която е всичко друго, но не и линейна. Киното помага да се създадат визуални и емоционални асоциации, за да преживеем за час превратностите на един век.Отиване и връщане, отиване и връщане отново, в движение, за да отговорим на въпроси, да намерим решение, да се опитваме да се измъкнем от забравата, за да дадем място на различията, за да се придаде стойност на духовността и на отдалечените ни и близки култури. За да се изрази критика, за да помогне на мисленето ни да бъде критично.
Отиване и връщане(L’andirivieni): движение, което е типично за богрите през Средновековието, онези еретици, принудени да бягат и да се прикриват, за да живеят и споделят идеите си, правейки далечни пътувания на дълго и на широко, обединявайки една Европа много преди да бъде обедина.

Стратегия на продукцията
Bogre. Това е заглавието на филма, който се реализира благодарение на усилената работа на режисьора Фредо Валла и неговият екип.
Замислен като филм чиито тласък за развитие идва от самата публика, културната асоциация Chambra d’Oc (Италия) инвестира 15 000 евро от собствените си ресурси за да посрещне първоначалните нужди по реализацията на проекта – изготвяне на работен план, начертаване на пътя по който режисьора и неговия екип трябва да минат през следващите месеци, както и изработката на рекламни и комуникациони материали чрез които да се стартира търсенето на финансиране. Темата която засяга филма улеснява режисьора и асоциация Chambra d’Oc при идентифицирането на заинтересованите страни, две културни фондации, Фондация „Стефан Нойков“ и Фондация „Шапдиз“ , които прегърнаха идеята за проекта и инвестират средства на обща стойност 30 000 евро.
В същото време беше стартирана и кампания за краудфандинг на платформата Produzioni dal Basso, чрез която бяха събрани 16 000 евро благодарение на дарения от петте държави, участващи в заснемането на филма. Благодарение на тези жизнено важни средства се реализира заснемането на голяма част от филма и беше гарантирано минималното заплащане на екипа от професионалисти които работят по него в очакване на нови средства.
Chambra d’Oc започна кампания за търсенето на субекти заинтересовани от разпространението на филма, която все още е в ход, а за да посрещне с разходите за пост-продукцията и популяризирането на филма, участва в покана за представянето на проектни предложения в Film Commission di Torino.


Превод от италиански: Стоянка Златева

Тренировките с Интер Кампус продължават на пълни обороти

 

Второто посещение на Интер Кампус в България за сезона 2017/2018г. започна успешно със срещата при Посланика на Република Италия, Г-н Стефано Балди. Делегацията, съставена от ръководителя на проекта за България, Кристиан Валерио, треньорите Роберто Редаели и Паола Балкони, Изпълнителния Директор на Фондация” Стефан Нойков” Г-н Венцеслав Панчев и Йорданка Янева, координатор на Интер Кампус България към Фондацията представи проекта във всички важни етапи от неговото развитие. Постигането на една обща цел, а именно социалната интеграция на децата в неравностойно положение чрез футбола като възпитателно средство е в основата на успешната дългогодишна съвместна дейност. Институционалната среща в Посолството на Република Италия в гр. София постави основите за едно евентуално бъдещо сътрудничество за благото на децата с проблеми.

България (София), Италия, Май 2018 : Intercampus
Снимка Franco Origlia – за InterCampus

 

Веднага след това делегацията отпътува за гр. Баня, обл. Карлово, където се намира един от центровете на Интер Кампус България. Местният треньор, Дончо Христов, целогодишно провежда занятия с около 30 дечица, една трудна за организация смесена група от българчета и деца от ромски произход, която той с много търпение и професионализъм успява да ръководи и възпитава благодарение на спорта.

България (Баня), Май 2018 : Intercampus
Снимка Franco Origlia – за InterCampus

През седмицата, изпълнена с много тренировки и забавления, другите групи от останалите два центъра на Интер Кампус в гр. Дупница и гр. Троян се присъединиха към лагера. Така деца от различни култури, с различни семейни и социални проблеми спортуваха и се веселиха заедно благодарение на единната работа на българските и италиански черно-сини треньори.

България (Баня), Май 2018 : Intercampus
Снимка Franco Origlia – за InterCampus

България (Баня), Май 2018 : Intercampus
Снимка Franco Origlia – за InterCampus

България (Баня), Май 2018 : Intercampus
Снимка Franco Origlia – за InterCampus

„NOVIS“ 2018-2020

От 3 до 5 февруари в центърa на Comunità Nuova Onlus (Милано) бе дадено началото на европейския проект “Novis – No Violence in Sport”, който ще продължи 30 месеца. Проекта е в партньорство между Comunità Nuova Onlus – Милано , Центъра за обучение на млади спортисти в Прато (CGFS), регион Тоскана, CONI(Италиански Олимпийски Комитет) и 9 други европейски партньори от Холандия, Румъния, Испания, Гърция, Полша и България с представител Фондация „Стефан Нойков“.
Проектът, който има за цел да популяризира спорта като средство за социална интеграция, образование и растеж, е финансиран от Европейската общност в рамките на Erasmus Plus Sport, който поддържа най-добрите проекти за интеграция и култура чрез спорта.
Повече информация по развитието на проекта можете да намерите на интернет страница му www.novisport.eu

 

 

Inter Campus – Дупница и Троян (есен 2017)

И тази година делегацията на „Интер Кампус“ завари прекрасно време за есенният лагер.

Приключението на делегацията започна с  посещение в центъра „Интер Кампус“ на Дупница, където италианските треньори проведоха двудневни интензивни занимания с децата от Дома за деца, лишени от родителска грижа, „Олга Стоянова“.

Въпреки, че са най-новият член в семейството на „Интер Кампус“, децата от Дупница показаха огромен напредък, което се дължи и на добрата работа на двамата местни треньори -Стефан и Венци.

 

В Троян

Децата от центровете „Интер Кампус“ на Троян и Баня  спортуваха три дни, споделяйки заедно много моменти, изпълнени със смях и незабравими емоции.

Около седемдесет деца взеха участие в игрите и тренировките, водени от двамата италиански треньори Габриеле Распели и Роберто Радаели, подпомагани от местнитe им колеги – Митко, Влади и Дончо , които с професионализъм приемат новите идеи и предложения на делегацията през последните години. Именно това е в основата на големия успех на програмата в България.

В края на посещението делегацията, водена от ръководителя на проекта Кристиан Валерио, проведе среща с Директора на Комплекс за Социални Услуги в с. Дълбок дол (Троян) Менекше Мехмедалиева. На нея гостите обсъдиха бъдещо присъединяване на децата от КСУ към центъра  на Троян.

Децата от комлекса посетиха тренировките проведени в Троян  и скоро ще облекат черно-синята фланелка за да станат част от голямото семейство на „Интер Кампус“

22426446_1502842139809934_3012420562254831616_o 22496340_1502840459810102_6398527066108713698_o IMG_2808

Семейството на Интер Кампус България се разраства – ноември 2015

Вместо харектерните за месец ноември студ и сняг, които обикновено сковават страната през този период, делегацията на „Интер Кампус“ завари слънчево време и високи температури, което допринесе за приятното протичане на интензивните занимания в гр. Троян.

Децата от центровете „Интер Кампус“ на Троян, Врабево, Баня и Ново село спортуваха три дни, споделяйки заедно много моменти, изпълнени със смях и незабравими емоции.

Около сто деца взеха участие в игрите и тренировките, водени от двамата италиански треньори Габриеле Распели и Давиде Лубес, подпомагани от местнитe им колеги – Митко, Дончо и Влади, които с професионализъм приемат новите идеи и предложения на делегацията през последните години. Именно това е в основата на големия успех на програмата в България.

В края на посещението делегацията, водена от ръководителя на проекта Франческо Куатрин, проведе среща с Директора на Дома за деца, лишени от родителска грижа, „Олга Стоянова“ в гр. Дупница Красимира Александрова. На нея гостите обсъдиха бъдещо откриване на нов център и отделиха време да се запознаят и поиграят с децата от Дома, които скоро ще облекат черно-синята фланелка и ще станат част от голямото семейство на „Интер Кампус“.

IMG_9394aIMG_9443aIMG_9429a

English version:

The Inter Campus Bulgaria family is growing

             Instead of the typical for November freezing temperatures and snow, that covers usually the country during this period, the delegation of Inter Campus found sunny days and warm weather, which contributed to the pleasant flow of intensive activities inTroyan.

The children of the Inter Campus centres in Troyan, Vrabevo, Bania and Novo selo came together for a three day’s training camp, sharing many moments of laughter and unforgettable emotions.

There were nearly 100 children taking part in the sessions run by the italian coaches Gabriele Raspelli and Davide Lubes in collaboration with their bulgarian colleagues – Mitko, Doncho and Vladi, who have shown impeccable professionalism in taking on new ideas and suggestions   imparted by the delegation of Inter Campus over the last few years.

This is the basis of the great success of the project in Bulgaria.

At the end of the visit the delegation, led by the project manager Francesco Quattrin, held a meeting with the Director of the Home for children deprived of parental care “Olga Stoyanova” in Dupnitza Krassimira Aleksandrova. The guests discussed the future opening of a new center in the area and dedicated time to play with the children of the Home, who will soon pull on the famous Nerazzurri jersey and will become part of the big family of Inter Campus.

Кампания „Помощ за хората в беда“

Фондация „Национален алианс за работа с доброволци“ (НАРД) организира кампания в помощ на бедстващите ни сънародници

pause

nard

pause

Кампанията инициира събиране на вещи от първа необходимост за пострадалите от природните бедствия в регионите на Варна, Добрич, Търново, Чавдар, Златица, Мирково, Църквище и Карлиево като пакетирана храна, вода, памперси, детски храни, спално бельо, хавлии, санитарни материали (тоалетна и домакинска хартия, дамски превръзки, дезинфектанти и др.). Екипите от доброволци на НАРД ще разпределят, комплектоват и доставят даренията. Read More

Резултати от конкурса за видеоклип – 2014 г.

Приключи второто издание на Националния ученически конкурс за видеоклип – 2014 г. на тема “Героите на моето поколение“

pause

diplom

pause

Жури в състав

Председател: Венета Захариева – фотограф, главен редактор на сп. „Фотобюлетин”;

Членове: Сергей Комитски – писател, сценарист и режисьор, член на СБП и СБФД; Георги Шушков – оператор, член на СБФД; д-р Юлия Йорданова – преподавател във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“, Лилия Драгоева – координатор дейности във Фондация „Стефан Нойков”

определиха следното класиране: Read More