Патронът на фондация „Стефан Нойков” е роден през 1955 г. в София.

 

 

Той е потомък на сродявали се във времето известни софийски фамилии, които играят значителна роля  в изграждането на следосвобожденска България. По линия на баба си Фани той е свързан със семейството на поборника и по- късно школник от  първия випуск на Военното училище ген. Стилиян Ковачев (1860 – 1939). Дъщеря му Фани Ковачева се омъжва за полк. Стефан Н. Нойков (1876-1925), който е завършил генералщабна академия в Торино, участвал е в трите български войни, бил е началник на Военното на Негово Величество училище и началник-щаб на войската. Фани Ковачева и Стефан Н. Нойков имат двама сина – полк. Стилиян Стеф. Нойков и Димитър Стеф. Нойков, завършил френски колеж и право, както и две дъщери – Димитрина (1892-1966) и по-малката Олга. Димитър е бащата на патрона на фондацията – Стефан Нойков.

Тук си заслужава да обърнем внимание на един любопитен факт. Димитрина, известна като Мити, която следва музика и литература в Нюшател, Швейцария и се изявява като отлична пианистка, е младата дама, в която турският военен аташе в София майор Мустафа Кемал Ататюрк се влюбва.

Бракът  между Димитър Нойков и Елена Генева свързва произхода на техния син и с други две видни фамилии. Бащата на Елена е Георги Генев. Семейство Геневи са известни в цялата страна с аптекарската си професия. По сватовска линия Геневи са свързани с фамилията на Васил Радославов, който е най-младият и с два мандата министър-председател на Царство България в съдбовните за страната периоди  1886-1887 г. и  1913-1918 г.

Предшествениците на Стефан Нойков се проявявали и като благотворители. Семейство Геневи създават първото сиропиталище в България – Дом за деца инвалиди. Даряват един милион тогаващни лева за изграждането на Българското инжинерно-архитектурно дружество (БИАД) с условие определена част от приходите всяка година да бъдат заделяни за стипендии, с които пет добри студенти от софийските висши училища да продължат образованието си в европейски университети.

Въпреки превратните събития в България след Втората световна война и съдбовните последствия за българи от ранга на членовете на тези семейства, Стефан Нойков израства в спокойна среда на достойни хора с висока култура и изискан стил на живот. Бащата е дипломат, полиглот и преводач, а майката Елена Нойкова е известен художник – живописец и иконописец. Тя е един от творците, реставрирали Боянската църква. В семейството високо се ценят изкуствата и особено музиката. Това е средата, в която Стефан Нойков формира своя характер и изгражда житейските си принципи. Съкровената му любов към музиката го води до Музикалната академия в София, която той завършва като тонрежисьор.

Стефан Нойков разгръща своите личностни и професионални способности след 1990 г. Настъпилата промяна дава възможност на хора като него да проявят лидерските си качества в общностите на техния ежедневен и духовен  живот. Без да се бави, той веднага след промяната се нагърбва с активна артистична дейност. Започва да работи по много проекти за издаване на албуми с модерна музика, главно джаз, в студио „Балкантон”.

В личностен план Стефан Нoйков не се превръща в познатия ни днес тип звезда, продукт на реалити шоута или публични игри. Той е човек, възприел и следващ житейските ценности на своето семейство. Не е от  групата на публичните оратори, но е човек, който умее да събира и вдъхновява хората. Само в този смисъл, но не във всекидневната му употреба, той е бил „душата на компанията”. Дори и думата „компания” тук не е уместна, защото той е оказвал духовна и материална щедрост дори към хора, които са извън кръга на неговите лични приятели.

В началото на 90-те години на миналия век той се превръща в обединяваща фигура за една голяма група софиянци, приятели, познати, музканти или любители на музикалното изкуство, всички сродени от любовта си към музиката. Стефан е в основата на различни инициативи, свързани с това изкуство. Първите прояви на клубна музика в София са по негова инициатива и резултат на негови усилия. Пример за това е създаването на джаз клуб, който  се е намирал на ул. „Карниградска”, близо до бул. „Витоша”. Стефан Нойков е намирал начин да включва изпълнители, които са не само български музиканти, но и джазмени от чужбина. Като си припомним през онези години жаждата за такава музика и необходимостта от възможности да я преживяваш на живо заедно с нейните творци, можем да си представим какво оживление е кипяло около него. Клубът бързо става популярен сред софийските музиканти и меломани.

Но Стефан Нойков е имал специално отношение и изградено разбиране и за други изкуства. Най-голямата му мечта е била  да учи режисура в Нюйоркската филмова академия. Ако не беше трагичният инцидент, отнел живота му, може би тази негова мечта някога щеше да се сбъдне…

В публичните си изяви Стефан Нойков разкрива своя характер на човек, който обича хората и който е щедър в стремежа си да им достави радост или да им помогне при нужда. Той приема с ентусиазъм и оказва финансова подкрепа за създаването на „Театър 13” на Боньо Лунгов. Мнозина са тези, които са намирали в него опора и помощ за решаване на лични или професионални проблеми.

По тази причина, когато днес прителите му говорят за него, го описват като човек, роден с мисия да прави добро за другите, но и да ги учи да правят добро. Съчетавал е в себе си много силно чувство за справедливост с изключителна чувствителност и деликатност. Умеел е да събира различни хора около себе си за полезни за тях самите цели.

Стефан е бил и вярващ човек. Силно е бил впечатлен и се е прекланял пред житието на Св. Йоан Рилски.

Нещастен случай прекъсва живота му в неговия разцвет, когато е само на 39 години, планирал нови проекти и вече подготвял да осъществи мечтата си за следване в Нюйоркската филмова академия. С внезапната си гибел през 1994 г. Стефан Нойков отваря голяма празнота в живота на своите колеги, приятели и близки. В знак на любовта си към него те учредяват през 2012 г. благотворителна фондация на негово име – „Стефан Нойков”.