Красивите думи на Микеле Джулини за силата на поезията, посветени на неговия прадядо Д-р Васил Радославов

Той произнесе вълнуващата реч по време на събитието “91 години от кончината на Д-р Васил Радославов”, което се състоя на 21.10.20г. в двора на Културно-образователния център и музейна сбирка “Д-р Васил Радославов” в гр. Ловеч, след което дечицата от село Дамяново зарадваха публиката с прочит на избрани стихотворения.

Un bouquet di parole vorrei dedicare alla memoria di mio bisnonno Vassil.

Vorrei parlare di un vocabolo grande, forse il più grande al mondo…può essere immenso come il cielo, forte come una montagna, leggerò più di una piuma, profondo come gli abissi degli oceani, duro come i sassi, saltellante come i cerbiattoli…e appena lo cerchi di definire scappa spaventato..oppure si imprgiona si barrica come i ricci d’inverno proteggendosi dal freddo…dal freddo delle definizioni.

Il vocabolo e’ poesia.

La poesia possiede la magia l’arte che se ti avvicini ad essa..leggi e rileggi raccolte su raccolte..e’ possibile che su mille poesie solo quattro ti colpiscono a fondo…e proprio in quella parte ” affondata” ognuno di noi trova il proprio senso della poesia, il proprio mistero il proprio segreto che ti unisce agli altri esseri umani animali vegetali minerali e alle parti invisibili e intoccabili che ignari ci circondano…

E una poesia… Un bouquet impazzito di parole  una poesia di Daniil Charms offro…vi leggo adesso:

„Ho pensato a lungo alle aquile.

E ho capito molto.

Le aquile volano nelle nuvole,

Volano, senza sfiorare nessuno.

Ho capito che vivono le aquile

Su scogliere e montagne.

E fanno amicizia con il

profumo del mare.

Ho pensato a lungo alle aquile,

Ma, a quanto pare, le ho confuse con le mosche.”

Превод от италиански език Йорданка Янева

В памет на моя прадядо Васил бих искал да посветя букет от думи.

Бих искал да говоря за една голяма дума, може би най-голямата на света…. Дума, която може да бъде безкрайна като небето, силна като планината, лека като перо, дълбока като дълбините на океаните, твърда като камъните, бърза като сърните… и щом се опиташ да я дефинираш, тя изчезва уплашено или се сгушва както правят таралежите през зимата, предпазвайки се от студа….от студа на дефинициите.

Думата, за която говоря, е поезия.

Поезията притежава магията на изкуството и когато четеш и препрочиташ сборници с поезия, от хиляда стихотворения могат да те докоснат дълбоко само четири от тях и именно в тази „дълбоката“ част, всеки един от нас намира смисъла на поезията, своята мистерия, своята тайна, която те свързва с другите човешки същества, животни, растения, минерали, както и с другите невидими и недосегаеми неща, които неволно ни заобикалят…

Сега ще ви прочета една поезия…един букет от думи на Даниил Хармс:

„Мислих дълго за орлите.

И разбрах много неща.

Орлите летят в облаците,

Летят, без да докосват никого.

Научих, че живеят върху скали и планини.

И се сприятеляват с аромата на морето.

Мислих дълго за орлите,

Но, очевидно, съм ги объркал с мухите.“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *