Ще ни липсваш много! Поклон!

„След дълго и тежко боледуване ни напусна нашият обичан Президент, моят скъп и близък приятел, Венци.Оставяш непреодолима празнина, която ни обгръща в болката от твоята загуба.Още си спомням нашата първа среща на пясъчния залив на красивия баски град Сан Себастиан. Под акомпанимента на китарата на Марин пееше балкански песни с усмивката и нежността, с които винаги си се отличавал. Двамата участвахме в една международна конференция за медиация и мирно решаване на конфликти, още едно от твоите многобройни умения и таланти. В този ден се роди нашето дълбоко и трайно приятелство, което доведе до много общи идеи, проекти и щастливи моменти заедно.Винаги си бил толкова сериозен, твърд, мъдър и ангажиран, а в същото време толкова щедър в раздаването на радост и доброта. С цялата си душа и ум беше отдаден на благородни дела и ангажиран в изграждането на знания и умения. Това обогати твоите политически битки с майсторство и автентичност, които не могат да бъдат разбрани и оценени в една държава, в която царят егоистична враждебност и печалбарство.И във всичко това, наред с преподаването, медиацията и политиката, поезията винаги е била тази, която в най-голяма степен отразяваше твоята същност!Ще ми липсваш, скъпи приятелю! Нашите вечери заедно, лекият ти сарказъм и сладката ирония. Но на всички нас, твоите приятели и неприятели, ще липсват преди всичко безкрайната ти учтивост и твоята дълбока, неизмерима доброта.Ще продължавам да се уча от теб благодарение на спомена, който ще остане винаги жив в сърцето ми.“

Паоло