Архив на категория: Дарения

„BOGRE“ – На финалната права.

Posted on by
Отговор

След много упорита работа от страна на целия екип на режисьора Фредо Валла филма вече е на фаза ‘финален монтаж’. С нетърпение очакваме готовата продукция за да се потопим по нестандартен начин в живота на катари и богомили и да проследим пътя им из цяла Европа тръгвайки от самите корени на тези религиозни течения, а именно България.

BOGRE – филмът

Posted on by
Отговор
Bogre. На окситански език това означава българин.
Bogre. Това е едно от имената, дадени на катарите.
Bogre. Днес тази дума оцелява в окситанските страни като обида.
Bogre. Това е пътуването на Богомили и Катари в Европа през Средновековието.

Тези които говорят Лангедок(окситански) знаят, че БОГРЕ не просто означава жител на България. Така е било в древността, но думите се развиват и „богре“ от векове на окситански е приела смисъла на неспособен, на глупак, на коварен човек, който маскира истината. Около дванадесети век „богре“ се превръща в обида за катарите от Окситания, виновни за една неортодоксална религия, подобна по доктрина на друго голямо европейско еретично движение,това на българските богомили.
И двете са дуалистични ереси. Катаризмът и богомилизмът са историческо свидетелство за едно средновековие което далеч не е тъмно и неподвижно както често бива представяно. Идеите пътуват от единия край на Европа до другия, от Балканите до Пиренеите, от централна северна Италия до Босна.
В Окситания победата на Римската църква над катарите, от оръжията на кръстоносците и инквизицията , слагат край на идеята за Бог, който иска да бъде верен на произхода си, който проповядва мир, подкрепя социалното равенство и нещо нечувано по това време – равенството между мъжа и жената.
Това е унищожението на един свят.
Ще ви позволим да влезете в ежедневния живот на катарите и богомолите през тези години. Катарите са не само слуги и селяни, които се противопоставят на висшето духовенство и феодалите – както се случи с богомилизма – но и на търговските и културни класове на града. Много семейства от знатно потекло възприемат новостта в доктрината на катарите.
Във Флоренция катари са персонажи които всички познаваме, имена като Фарината дели Уберти, поетът Гуидо Кавалканти и според последните проучвания, дори самият Данте Алигери.
И все пак, въпреки очевидната си историческа роля, катаризмът често се счита за маргинален феномен.
Но съществуват ли доказателства за отношенията между тези еретични движения в двата края на Европа?
Много са документите и традициите, които ни разказват за техните доктринални и човешки взаимоотношения.
Епизодът, който най-добре представя света на Богре, е съвет състоял се през 1167 г. в Сен Феликс де Караман, близо до Тулуза: съвет, на който присъстват представители на различните общности от окситански и италиански катари (общностите на Тулуза, Каркасон, Алби, Аран и Марко ди Ломбардия за Италия) и където присъства сред гостите богомила Никетите, който разпространява Святия Дух чрез единственото тайнство, признато от катарите, утешението (consolamentum ).
Не може да се отрече, че между двете религиозни движения има не само афинитет, но и отношения, които не са спорадични.
Възнамеряваме да поддържаме един методна работа, който се придържа към историографията и най-надеждните документи; искаме историята на „БОГРЕ“ да допринесе за Историята на богрите, чието име е залепено като обида от момента, в който са избрали различна вяра от доминиращата.

БОГРЕ е история на идеи, на религии, на пътувания, на хора, на сили.

История, която днес заслужава да бъде разказана. И споделена.

Защо не винаги се чука на вратата, за да се поиска гостоприемство.

Походът на кръстоносците премина, Монсегур е в руини, но ти си оцелял от съдбата, избягал си от голямата касапница, върнал си се към ежедневието, опитваш се да забравиш … но тази нощ някой чука на вратата ти и я разбива. Може да викаш, да протестираш, да кажеш, че не си направил нищо лошо, но те те отвеждат в затворите на Инквизицията. Всяко усилие на въображението е напразно да си представиш килията. Миризмата … не тази на екскрементите, на плъховете: вонята на страха. Защото се гние по двадесет, по петдесет в килията, а понякога вратата се отваря и ти протестираш … Взимат по един, двама, и скоро си даваш сметка, че този, който е бил отведен, няма да го видиш отново.
Ето от къде идва миризмата на страх. В един момент си представяш най-лошото, така че вече не искаш да те повикат … искаш да останеш там, да не се движиш повече. Вратата се отваря и те ви призовават … представяш си, че ще те убият.
Но не, не веднага.
Случва се, когато инквизиторът мисли, че вече не може да направи нищо за теб, че си отишъл твърде далеч в ереса. Когато мисли, че има нужда от пречистване,от очистване, от ампутиране. И тогава е огъня. Кладата не е за да нарани, не се приема като тежка присъда. А защото от теб не остава нищо… така че в деня на страшния съд тялото ти да не може да си възвърне единството.
Когато си осъден качваш се, връзват те и чакаш. Онези, които ще умрат, чакат времето да мине, но тълпата … тълпата очаква събитието. Клирът около кладата те моли за последен път да се откажеш от грешката си, това е моментът, в който можеш да спасиш живота си …“ Отречи…отречи….“Но бягството от кладата за да приключиш в килия, mur strict, е избор на бавна смърт.
Не се отрича, когато си на кладата!
Димът се издига, задушаваш се …
Ужасът.

Бележки на режисьора
Bogre е филм, който разказва за едно пътуване. Пътуване през историята, пътуване през средновековна Европа, пътуване заради самото пътуване. Едно пътуване-есе. Road-movie в търсене на следи от катари и богомилия еретици от IX-XIII век. Окситания, Италия, България, Босна … планини и равнини: преминават образите на места от една съвременна Европа затруднена да преглътне минало, което само на пръв поглед изглежда далечно. на Ибледнялата памет, премествания след премествания,експлоатация, мистерии, безразличие. Масови убийства, преследвания, изтезания, смъртни присъди. Клади. Геноциди.Думите се актуализират, но когато човечеството погледне зад гърба си, то винаги се оглежда в огледалото. Това е причината за започването на пътуването, за да даде смисъл за съществуването на мъжете и жените, осъдени само защото са избрали вяра различна от доминиращата. За да се даде смисъл на техните страдания, на болката им, на смъртта им. Но и за да се разпространят техните идеи, техните принципи, мечтите им. Идеи за справедливост, равенство, толерантност, съжителство: мисли, които са придобили легитимна форма едва векове по-късно, и които и днес се изживеят трудно, много трудно.
Смисълът идва от гласовете и лицата на онези, които се срещат по време на пътуването, които в дълбочината на научния анализ и личните размисли ще дадат форма на миналото, ще дадат същност на паметта. Това е моментът, когато пътуването спира, камерата се фокусира и слуша. За да потегли отново след това. Богре е филм, който се разкрива, което прави неговото изграждане централен елемент, защото има нужда да покаже собственият си поглед, да го релативизира, контекстуализира. И неговата гледна точка се обявява, като се започне от разкриването на екипа участващ във филма, от гласа на режисьора, който придружава зрителя в неговото пътуване, в състояние да го задържи близо и в същото време да му остави времето и начините за да узреят собствените му мисли, за да направи лични историите, събития, емоции. Режисьорът пресича пространствата, сам и придружен, сезоните се следват, денят отстъпва на нощта, пътеката покрай една река в центъра на една европейска столица.Скоро зрителят бива въвлечен в един ритъм от образи, гласове и музика, които идват и си отиват , кръг, който се разширява все повече и повече, едно люшкане което е в състояние да спре и да се превърне в стрела, която се стреми към целта, която върви направо до крайната точката. По същия начин, както човешката мисъл, която е всичко друго, но не и линейна. Киното помага да се създадат визуални и емоционални асоциации, за да преживеем за час превратностите на един век.Отиване и връщане, отиване и връщане отново, в движение, за да отговорим на въпроси, да намерим решение, да се опитваме да се измъкнем от забравата, за да дадем място на различията, за да се придаде стойност на духовността и на отдалечените ни и близки култури. За да се изрази критика, за да помогне на мисленето ни да бъде критично.
Отиване и връщане(L’andirivieni): движение, което е типично за богрите през Средновековието, онези еретици, принудени да бягат и да се прикриват, за да живеят и споделят идеите си, правейки далечни пътувания на дълго и на широко, обединявайки една Европа много преди да бъде обедина.

Стратегия на продукцията
Bogre. Това е заглавието на филма, който се реализира благодарение на усилената работа на режисьора Фредо Валла и неговият екип.
Замислен като филм чиито тласък за развитие идва от самата публика, културната асоциация Chambra d’Oc (Италия) инвестира 15 000 евро от собствените си ресурси за да посрещне първоначалните нужди по реализацията на проекта – изготвяне на работен план, начертаване на пътя по който режисьора и неговия екип трябва да минат през следващите месеци, както и изработката на рекламни и комуникациони материали чрез които да се стартира търсенето на финансиране. Темата която засяга филма улеснява режисьора и асоциация Chambra d’Oc при идентифицирането на заинтересованите страни, две културни фондации, Фондация „Стефан Нойков“ и Фондация „Шапдиз“ , които прегърнаха идеята за проекта и инвестират средства на обща стойност 30 000 евро.
В същото време беше стартирана и кампания за краудфандинг на платформата Produzioni dal Basso, чрез която бяха събрани 16 000 евро благодарение на дарения от петте държави, участващи в заснемането на филма. Благодарение на тези жизнено важни средства се реализира заснемането на голяма част от филма и беше гарантирано минималното заплащане на екипа от професионалисти които работят по него в очакване на нови средства.
Chambra d’Oc започна кампания за търсенето на субекти заинтересовани от разпространението на филма, която все още е в ход, а за да посрещне с разходите за пост-продукцията и популяризирането на филма, участва в покана за представянето на проектни предложения в Film Commission di Torino.


Превод от италиански: Стоянка Златева