И недейте напразно ме чака.

На прага

напусто

недейте стоя

моето връщане

пак ще е бягство,

моето спиране

далечна тъга…

Венцеслав Панчев (1950г. -2020г. )

Събитието, свързано с 91 години от кончината на Д-р Васил Радославов (1854 – 1929), състояло се в двора на Културно-образователния център с музейна сбирка “Д-р Васил Радославов” на 21.10.2020г., беше уважено от Г-жа Корнелия Маринова, кмет на Община Ловеч, Заместник-кмет Г-н Венцислав Христов, представители на Общинския съвет и други гости. Г-жа Корнелия Маринова представи идеята за късометражния документален филм за Дядо Радославов, създаден с любезното съдействие на Община Ловеч и Регионален Исторически музей. Последва прожекция на филма, който всички изгледаха с голям интерес.

Ето приятелските думи на Г-жа Корнелия Маринова, за които ние от Фондация “Стефан Нойков” те сърдечно благодарим:

“Уважаеми Микеле! Скъпи приятели от Фондация ”Стефан Нойков”! Уважаеми Г-н Професор! Господин Заместник-кмет ! Уважаеми общински съветници! Скъпи съграждани! За мен е удоволствие, а вече и вълнуващо за изказването на Микеле преди малко, за участието ни тази вечер в събитието, свързано с 91 години от кончината на Д-р Васил Радославов. Как се роди идеята?! Тя е свързана с желанието на Община Ловеч и нашите системни усилия да гледаме на нашата история достатъчно пространно, задълбочено, да търсим такива непознати, вълнуващи моменти. Да търсим, както най-хубавото и героичното, така и не толкова приятните, но важни моменти за Ловеч и за всички, които живеят тук. Една идея от много години, при първия мандат на Д-р Митев, беше да направим бюст – паметник на Д-р Васил Радославов. Оттук насетне тръгнаха и всички усилия в последователност, както за експозицията, така и за културно-образователния център, така за паметника, така се роди идеята за филма, защото след откриването, какво по – хубаво от това, да надникнем в житието-битието на този славен български политик. Ние сме благодарни на Регионалния исторически музей гр. Ловеч, който прегърна идеята за партньорство с ”Актуално” да направим този филм. Благодаря изключително много за партньорството с музея и на Професор Георгиев за това, че се включиха в изработването му. За мен всъщност днес, сценарият и самото презентиране ще бъде новост! Така че аз също, а и публиката тази вечер ще видим този филм. Какво искам още да кажа?! Каза се за орлите в една любима поезия на Д-р Радославов. Аз мисля, че неговия живот е точно като на орел – 30 години в политиката, за следата, която той е оставил и в този смисъл искам да припомня една мисъл, не знам дали е много популярна, но Г-н Тодоров ми помогна да я открия на Папа Йоан XXIII, който е казал, че никога в живота си не е срещал песимист, който да е направил нещо хубаво! Васил Радославов беше един изключителен оптимист и мисля, че всички ние, след като той е бил 30 години активен политик, му дължим много във времето, да разказваме какво е правил, как е живял, с какво е допринесъл, какво е той за България и за Ловеч! Така мисля, че това е само началото ! Желая успех!!!”

линк към филма: https://www.facebook.com/watch/?v=3635980056433055

Той произнесе вълнуващата реч по време на събитието “91 години от кончината на Д-р Васил Радославов”, което се състоя на 21.10.20г. в двора на Културно-образователния център и музейна сбирка “Д-р Васил Радославов” в гр. Ловеч, след което дечицата от село Дамяново зарадваха публиката с прочит на избрани стихотворения.

Un bouquet di parole vorrei dedicare alla memoria di mio bisnonno Vassil.

Vorrei parlare di un vocabolo grande, forse il più grande al mondo…può essere immenso come il cielo, forte come una montagna, leggerò più di una piuma, profondo come gli abissi degli oceani, duro come i sassi, saltellante come i cerbiattoli…e appena lo cerchi di definire scappa spaventato..oppure si imprgiona si barrica come i ricci d’inverno proteggendosi dal freddo…dal freddo delle definizioni.

Il vocabolo e’ poesia.

La poesia possiede la magia l’arte che se ti avvicini ad essa..leggi e rileggi raccolte su raccolte..e’ possibile che su mille poesie solo quattro ti colpiscono a fondo…e proprio in quella parte ” affondata” ognuno di noi trova il proprio senso della poesia, il proprio mistero il proprio segreto che ti unisce agli altri esseri umani animali vegetali minerali e alle parti invisibili e intoccabili che ignari ci circondano…

E una poesia… Un bouquet impazzito di parole  una poesia di Daniil Charms offro…vi leggo adesso:

„Ho pensato a lungo alle aquile.

E ho capito molto.

Le aquile volano nelle nuvole,

Volano, senza sfiorare nessuno.

Ho capito che vivono le aquile

Su scogliere e montagne.

E fanno amicizia con il

profumo del mare.

Ho pensato a lungo alle aquile,

Ma, a quanto pare, le ho confuse con le mosche.”

Превод от италиански език Йорданка Янева

В памет на моя прадядо Васил бих искал да посветя букет от думи.

Бих искал да говоря за една голяма дума, може би най-голямата на света…. Дума, която може да бъде безкрайна като небето, силна като планината, лека като перо, дълбока като дълбините на океаните, твърда като камъните, бърза като сърните… и щом се опиташ да я дефинираш, тя изчезва уплашено или се сгушва както правят таралежите през зимата, предпазвайки се от студа….от студа на дефинициите.

Думата, за която говоря, е поезия.

Поезията притежава магията на изкуството и когато четеш и препрочиташ сборници с поезия, от хиляда стихотворения могат да те докоснат дълбоко само четири от тях и именно в тази „дълбоката“ част, всеки един от нас намира смисъла на поезията, своята мистерия, своята тайна, която те свързва с другите човешки същества, животни, растения, минерали, както и с другите невидими и недосегаеми неща, които неволно ни заобикалят…

Сега ще ви прочета една поезия…един букет от думи на Даниил Хармс:

„Мислих дълго за орлите.

И разбрах много неща.

Орлите летят в облаците,

Летят, без да докосват никого.

Научих, че живеят върху скали и планини.

И се сприятеляват с аромата на морето.

Мислих дълго за орлите,

Но, очевидно, съм ги объркал с мухите.“

Искрени емоции, поезия и забавление изпълниха двора на нашият център по време на събитието по случай 91 години от кончината на Д-р Васил Радославов. Паметта на Дядо Радославов бе отбелязана с представяне на сборник с материали от научна конференция състояла се на 15.07.2019г. “Д-Р ВАСИЛ РАДОСЛАВОВ- ЖИВОТ, БОРБИ И ПОЛИТИКА, ” който бе представен лично от един от авторите му Проф. д.и.н. Бисер Георгиев и премиера на късометражния филм “Д-Р Васил Радославов – Мисия: Обединение на България” на режисьора Александър Македонски, който е факт благодарение на общите усилия на Община Ловеч и РИМ- Ловеч и със съдействието на сайта Актуално. Официалната обстановка бе разчупена от поетичното изпълнение на малките ни приятели от с. Дамяново, които чисто по детски успяха да накарат всички гости да се забавляват.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

“След дълго и тежко боледуване ни напусна нашият обичан Президент, моят скъп и близък приятел, Венци.Оставяш непреодолима празнина, която ни обгръща в болката от твоята загуба.Още си спомням нашата първа среща на пясъчния залив на красивия баски град Сан Себастиан. Под акомпанимента на китарата на Марин пееше балкански песни с усмивката и нежността, с които винаги си се отличавал. Двамата участвахме в една международна конференция за медиация и мирно решаване на конфликти, още едно от твоите многобройни умения и таланти. В този ден се роди нашето дълбоко и трайно приятелство, което доведе до много общи идеи, проекти и щастливи моменти заедно.Винаги си бил толкова сериозен, твърд, мъдър и ангажиран, а в същото време толкова щедър в раздаването на радост и доброта. С цялата си душа и ум беше отдаден на благородни дела и ангажиран в изграждането на знания и умения. Това обогати твоите политически битки с майсторство и автентичност, които не могат да бъдат разбрани и оценени в една държава, в която царят егоистична враждебност и печалбарство.И във всичко това, наред с преподаването, медиацията и политиката, поезията винаги е била тази, която в най-голяма степен отразяваше твоята същност!Ще ми липсваш, скъпи приятелю! Нашите вечери заедно, лекият ти сарказъм и сладката ирония. Но на всички нас, твоите приятели и неприятели, ще липсват преди всичко безкрайната ти учтивост и твоята дълбока, неизмерима доброта.Ще продължавам да се уча от теб благодарение на спомена, който ще остане винаги жив в сърцето ми.”

Паоло

• 

• 

•